Appaloosa

Мина доста време от както последно писах тук. Но това не е защото съм загубил желание, интерес или нещо такова, а не смятам, че е правилно да се пише само заради идеята, без да имаш какво да кажеш всъщност. Предпочитам да отделям от моето и да крада от вашето време само когато имам да споделя нещо, което ме е впечатлило.

Днес ще пиша за кино. Всъщност филми, на кино не съм ходил от премиерата на Cloverfield.
Напоследък започнаха да се появяват доста силни и сериозни филми насочени към масовият потребител. Почна да се залага на нещо повече от зрелищни спец. ефекти и каскади. Идеалният пример - Батман. Но не за тях ще говоря днес, обаче не мога да пиша за кино без да спомена Батман. :D И след като го направих, стигам до същественото:
От началото на годината 3 филма ми се забиха в главата. Първият е Уол-и. По него няма какво да се говори. Пефектно балансиран, с всичко точно колкото му трябва, няма нещо, което да е недостатъчно, просто съваршен.
Другият е пак анимация, не знам дали в Bългария е излизал официално. Dragon Hunters се именува. Историята и реализацията са доста детски ориентирани, но това не пречи на изживяването. Същинското, което грабва във филма и си заслужава, това са декорите и атмосферата. За светът в който се развива действието не се казва нищо. Няма предистория, няма обяснения по време на филма, но дори чисто визуално виждаш нещо дълбоко и масивно. Представете си приказен свят - замъци, дракони, принцеси, герои. Но излезнете ли на някой от балконите на замъка няма да видите планини, равнини или някакви други географски характеристики типични за нашия свят. Това, което ще видите са множество планетки с обем от няколко кубически метра до доста солидни такива с размерите на пълноценна планета. Отломки между тях, мостове, канари... И всичко това нарисувано в стилът на Генди Тарковски (Самурай Джак и Clone Wars сериалчето). В общи линии се разказва за едно кралство почти унищожено от могъщ драгон. Кралят се е сблъсквал с него, но загубил зрението си. Всичките му войници, служещи са или загинали от дракона или избягали. Сега, когато драконът е на път да се събуди, двама доста нескопосани и безопитни ловци на чудовища ще се заемат със случая. Като добавим и малката дъщеря на краля, която мечтае да е приказен воин, борещ се геройски с чистото си сърце срещу злите сили, и ситуацията се получава доста... Клиширана (((: Но не това е важното, не това.
Филмът е базиран на телевизионен сериал, и комикс ако не се лъжа.
На моменти ми напомни на един култов шорт - Катедралата.
Но това не е нещо, което мога да опиша, просто трябва да се гледа. Пир на визуалните възприятия.

А сега, за да не избягам много от заглавието на поста, ще драсна и няколко реда за филма от него.
Ед Харис като актьор го знаем, няма да се подлъже по хонорар за някоя плоска и глуповата роля. Винаги стриктно си подбира филмите, почти педантично(Друг е въпросът дали биват разбрани). Точно за това ми беше крайно интересно да видя филм режисиран от него. Особено уестърн. Особено в компанията на Виго Мортенсън, Джеръми Айрънс, Ланс Хенриксен и Рене Зел... Зеу... Мразя го това име... Рене Зелуегер.
Историята е доста стандартна: Двама души, наемни оръжия (Харис и Мортенсън), които се справят с лошите срещу заплащане, попадат в градчето Апалоса, което е тормозено от наемниците на Джеръми Айрънс. Естествено биват наети за работата. Нещата се усложняват като се появява вдовицата играна от Зелуегер и всява смут сред мъжете.
Фабулата е безумно добра, действията, ситуациите и развитието на сюжета са крайно реалистични, а героите са толкова истински, толкова добре изградени и толкова добре представени от актьорите, че забравяш, че това е филм. Приемаш ги като истински, живи, съществуващи. Можеш да разбереш как са се изградили такива, но не можеш да предвидиш как е действат. На няколко момента си казвам "Е сега това ще стане така!" и в следващият момент шляааас еднин шамар от сюжета:
"Пич, прекалил си с холивудските филми в истинският живот става ето така."
Престрелките макар и малко на брой са толкова реалистични и лишени от драматизъм, че направо си казваш "Не, не може да е така! В това няма красота и героизъм!" Каква красота, това е животът. Всичко свършва за секунди, няма дебнене, гонене, криене.
Филмът не е бърз, всъщност се развива бавно, за 115 минути няма много случки, но в никой случай не можеш да кажеш, че е муден или скучен. Всичко е където трябва да бъде, по колкото трябва да бъде.
А диалозите са култ. Толкова добре изпипани, толкова съвършени. Всяка дума е подбрана внимателно, паузите, интонациите. Всичко.
Просто. Трябва. Да. Се. Гледа.
Според мен няма човек, който да не го оцени, въпросът е, че не е филм който да можеш да си пуснеш във всеки един момент и да ти хареса. Трябва ти подходящо настроение. Нито превъзбудено, нито прекалено спокойно. Може би най-добре е да се подходи с интерес и лек песимизъм. Да се вглеждаш в детайлите, да не бързаш за никъде, да се насладиш на момента.
Постът ми стана доста голям, не очаквах. Надявам се, че ще бъда полезен и няма да подведа хората, които го изчетат да гледат нещо, което няма да им хареса. Но филмите си заслужават, дори да не сте ценители на техния жанр.