Мина доста време от както последно писах тук. Но това не е защото съм загубил желание, интерес или нещо такова, а не смятам, че е правилно да се пише само заради идеята, без да имаш какво да кажеш всъщност. Предпочитам да отделям от моето и да крада от вашето време само когато имам да споделя нещо, което ме е впечатлило.
Днес ще пиша за кино. Всъщност филми, на кино не съм ходил от премиерата на Cloverfield.
Напоследък започнаха да се появяват доста силни и сериозни филми насочени към масовият потребител. Почна да се залага на нещо повече от зрелищни спец. ефекти и каскади. Идеалният пример - Батман. Но не за тях ще говоря днес, обаче не мога да пиша за кино без да спомена Батман. :D И след като го направих, стигам до същественото:
От началото на годината 3 филма ми се забиха в главата. Първият е Уол-и. По него няма какво да се говори. Пефектно балансиран, с всичко точно колкото му трябва, няма нещо, което да е недостатъчно, просто съваршен.
Другият е пак анимация, не знам дали в Bългария е излизал официално. Dragon Hunters се именува. Историята и реализацията са доста детски ориентирани, но това не пречи на изживяването. Същинското, което грабва във филма и си заслужава, това са декорите и атмосферата. За светът в който се развива действието не се казва нищо. Няма предистория, няма обяснения по време на филма, но дори чисто визуално виждаш нещо дълбоко и масивно. Представете си приказен свят - замъци, дракони, принцеси, герои. Но излезнете ли на някой от балконите на замъка няма да видите планини, равнини или някакви други географски характеристики типични за нашия свят. Това, което ще видите са множество планетки с обем от няколко кубически метра до доста солидни такива с размерите на пълноценна планета. Отломки между тях, мостове, канари... И всичко това нарисувано в стилът на Генди Тарковски (Самурай Джак и Clone Wars сериалчето). В общи линии се разказва за едно кралство почти унищожено от могъщ драгон. Кралят се е сблъсквал с него, но загубил зрението си. Всичките му войници, служещи са или загинали от дракона или избягали. Сега, когато драконът е на път да се събуди, двама доста нескопосани и безопитни ловци на чудовища ще се заемат със случая. Като добавим и малката дъщеря на краля, която мечтае да е приказен воин, борещ се геройски с чистото си сърце срещу злите сили, и ситуацията се получава доста... Клиширана (((: Но не това е важното, не това.
Филмът е базиран на телевизионен сериал, и комикс ако не се лъжа.
На моменти ми напомни на един култов шорт - Катедралата.
Но това не е нещо, което мога да опиша, просто трябва да се гледа. Пир на визуалните възприятия.
А сега, за да не избягам много от заглавието на поста, ще драсна и няколко реда за филма от него.
Ед Харис като актьор го знаем, няма да се подлъже по хонорар за някоя плоска и глуповата роля. Винаги стриктно си подбира филмите, почти педантично(Друг е въпросът дали биват разбрани). Точно за това ми беше крайно интересно да видя филм режисиран от него. Особено уестърн. Особено в компанията на Виго Мортенсън, Джеръми Айрънс, Ланс Хенриксен и Рене Зел... Зеу... Мразя го това име... Рене Зелуегер.
Историята е доста стандартна: Двама души, наемни оръжия (Харис и Мортенсън), които се справят с лошите срещу заплащане, попадат в градчето Апалоса, което е тормозено от наемниците на Джеръми Айрънс. Естествено биват наети за работата. Нещата се усложняват като се появява вдовицата играна от Зелуегер и всява смут сред мъжете.
Фабулата е безумно добра, действията, ситуациите и развитието на сюжета са крайно реалистични, а героите са толкова истински, толкова добре изградени и толкова добре представени от актьорите, че забравяш, че това е филм. Приемаш ги като истински, живи, съществуващи. Можеш да разбереш как са се изградили такива, но не можеш да предвидиш как е действат. На няколко момента си казвам "Е сега това ще стане така!" и в следващият момент шляааас еднин шамар от сюжета:
"Пич, прекалил си с холивудските филми в истинският живот става ето така."
Престрелките макар и малко на брой са толкова реалистични и лишени от драматизъм, че направо си казваш "Не, не може да е така! В това няма красота и героизъм!" Каква красота, това е животът. Всичко свършва за секунди, няма дебнене, гонене, криене.
Филмът не е бърз, всъщност се развива бавно, за 115 минути няма много случки, но в никой случай не можеш да кажеш, че е муден или скучен. Всичко е където трябва да бъде, по колкото трябва да бъде.
А диалозите са култ. Толкова добре изпипани, толкова съвършени. Всяка дума е подбрана внимателно, паузите, интонациите. Всичко.
Просто. Трябва. Да. Се. Гледа.
Според мен няма човек, който да не го оцени, въпросът е, че не е филм който да можеш да си пуснеш във всеки един момент и да ти хареса. Трябва ти подходящо настроение. Нито превъзбудено, нито прекалено спокойно. Може би най-добре е да се подходи с интерес и лек песимизъм. Да се вглеждаш в детайлите, да не бързаш за никъде, да се насладиш на момента.
Постът ми стана доста голям, не очаквах. Надявам се, че ще бъда полезен и няма да подведа хората, които го изчетат да гледат нещо, което няма да им хареса. Но филмите си заслужават, дори да не сте ценители на техния жанр.
петък, 30 януари 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)