събота, 13 септември 2008 г.

Колело в София?

В четвъртък реших да покарам колело из милата ни столица. 
Свърших работа, минах през къщи да хапна нещо, и тръгнах към Сухата река, да взема един приятел и да караме в Борисовата.
Мъничкото усложнение, е, че живея в Младост. 
До миналата година редовно маах гащи с колелото, при това все заедно с трафика по булевардите, без проблеми.
Вече не.
Спускането по Александър Малинов е меко казано екстремно преживяване. Колите в най-дясната лента се движат най-бърже, никой не спазва ограничения, знаци, маркировка. И на двете крастовища през които минах, бях засечен доста грубо(хвала на мен, че си поддържам колелото). След това започна най-якото:
Спускането по бул. Христофор Колумб към Дружба.
Едно време проблем бяха дупките. Сега дупки няма, само настилката е толкова равна, колкото е риза носена нон-стоп две седмици.
Освен, че е ХасФалта е крайно неравен, шахтите край тротоара се намират в дупки на около десет сантиметра под нивото на настилата, има доста без капак, чакащи със зейнала паст очакваща поредният колоездач(така става с каналите, като се слага слой върху слой асвалт, а не се маха старият). Там не можеш да се спускаш бавно, до долу ще си без спирачки или без капли. Или се спускаш по течението или слизаш пеш. Заобикалянето на шахтите е равнозначно на самоубийство - автомобилите карат почти плътно до тротоара - мирише на проблеми с габаритите във задкормилното устройство.
Така, отплеснах се.
Стигнах долу до цветан лазаров жив, само с едно набиване на спирачките, когато един субект влетя в сервиза на Рено, без мигач, без да намали.
Минах светофарите само благодарение на това, че първите 20ина метра ускорявам по-бързо от повечето коли. 
По Цветан Лазаров се придвижих спокойно, достатъчно широк е за да могат колегите-шофьори да си дуят комплексите на воля.
След като пресякох Асен Йорданов(Шипченски Проход), чаках поне едно десет минути, за да пресека самият Лазаров, за да се включа в десният му ръкав, водещ към Слатина. От там надолу, после малко по Гео Милев и пак надолу по Слатинска река. Тесни улички, но поне не са натоварени и бързашите карат по средата. Стигнах до Боян Магесник, казвайки си, че най-тежкото е минало, тук вече е широко. Един Щаер с КРАН в каросерията, МНОГО извънгабаритен обаче ме опроверга, пращайки ме храстите от страната на булеварда от която са влаковите линии. Излязох от тях буквално плюейки листа и клони, дотътрих се някак до пешеходният надлез над влаковите линии, и реших, че ми стигат толкова улици за сега. Минах през него, по малките улички на Подуене от другата страна, и после по малките улички на Сухата река, след като пресякох Ботевградското ПРЕЗ ПОДЛЕЗА...
После леко и спокойно стигнахме до Борисовата пак по малките улички успоредни на Черковна, покарахме, пихме бири...
После обратно към младост имах 2 забавни случки. Първо, че ми свърши въздуха преди да си изморя краката (хора, какво дишаме!?) и второ на Четвърти километър на кръговото ми се наложи да пресека ПЕШ. В едното платно по средата на пътеката беше спряла една баба, и пред нея и зад нея минаваха коли. Къде да ходи жената, ще чака...
Разбирам, че там ако спре кола да прави път първо прави задръстване и второ има около 80% шанс да я надънят отзад, но какво са виновни за това пешеходците? 
Прибрах се в къщи доволен от факта, че съм жив. Десет минути по-късно не бях сигурен, дали е било правилно да го нарека "факт" предното, защото в мен се зароди такава кашлица, и от дробовете ми излязоха такива красоти, че ми се доповръща.
За какъв к7р са ми пешеходните алеи в София в такъв случай?!