Ремонти - да, да!

От вече повече от месец съм си на село (всъщност е град, при това областен, но така съм свикнал да му казвам) и се мъча да постегна малко къщата, защото направо ме е срам в каква кочина бяхме оставили бабата да живее.
Оправихме покрива, сменихме таваните (старите бяха от варова мазилка и папур) и падаха като комари от Райд. Външната тоалетна беше укрепена, подсилена, навеса вдигнат и заздравен, въобще доста работа.
Човек с повече опит в ремонтните дейности би казал "Да, доста работа, но в никой случай не отнема месец" и би бил прав, ако действието не се развиваше тук.
Позволете като аргументация да приложа една част от днешното ми ежедневие свързано отново с ремонтните дейности.

Реших, че следващата стъпка е да измажа перваза пред едната дограма и да сложа малко силикон по фугите, че при дъжд подлива под дограмата и понеже е с обратен наклон влиза в къщата, минава под мазилката, стича се под дюшемето, помагайки му да гние. (няма да споменавам какви перипети имах с кърпенето на гнилото дюшеме, ще трябва да изпиша цяла книга) Та реших да огледам добре прозореца отвън. Погледах, почоплих и се подпрях на едната стена да помисля. В следствие на което мазилката се отлюпи с могъщите си 2 пръста хоросан и варова замазка отгоре и ме шляпна по главата. Казах си "Добреее", изкъртих останалата изгнила мазилка около прозореца, решавайки, че ще я сменя с топлоизолация и шпакловка с мрежа. Между прозореца и стената зейнаха едни фуги, които реших да пълня с монтажна пяна. Тръгнах да почистя фугите от боклуци и дограмата започна да се клати и ме заплаши, че ще падне в стаята. Отново казах "Добреее", изтичах до железарията, взех 10ина дюбел-пирона с размер 10 см на 8мм, и се върнах триумфално. Тръгнах да дупча дограмата, да я прикова во век и веков към стената. 1, 2, 3, 4 дупки - добре. На 5-тата, която беше в долната хоризонтала на въпросната дограма нещо казаза "хряссс, туп, туп туп..." Поглеждам: - едно солидно количесто тухли са си полегнали лежерно на пода, вместо да държат дограмата. Рекох си "Добринов, на ти нагледен пример какво става, като оставиш нещата да гният". (Както забелязвате, вече започнах и сам да си говоря) Забърках една кофа силен циментов разтвор (не обичам да си играя на дребно) и иззидах тухлите. Успях някак и пяната да сложа, но ми остана малко цимент, който мъдро реших да натъпча в една от пукнатините на външният кенеф. Тъкмо бях хванал вдъхновено мистрията и шпаклата и бях започнал да тъпча пукнатините, когато няколко възмутени тухли решиха да извършат покушение върху мен, като наказание, че им развалям кроткото гниене. Въздъхнах, забърках още една кофа цимент и започнах да зидам и там...

Абе в общи линии бера плодовете на това, че толкова години почти никой не се сети да дойде да постегне нещата.
Забавлявам си се. Отдавна се отказах от идеята да се обеся, защото в момента в който увисна на въжето, то ще се скъса, гредата на която съм го бил вързал ще се счупи и ще трябва и въже да купувам и греда да оправям/сменям...